Сега следва да обърнем внимание на друга важна,но силно западаща група от населението- студентите. Може би,комплексно погледнато най-важната група,като се има в предвид спешната нужда от реформи в сферата на образованието. Ако вземем предвид моментната криза,може би едни от първите за решаване проблеми касаят точно студентите,без значение завършващи,учащи или бъдещи. Защото има закони и правила,които са неизменни и неконтролеруеми. И тези закони въжат и за икономиката и за живота.
Ако наистина сега се започнат някакви начални и оздравителни реформи в икономически аспект,то сегашните студенти ще бъдат тези,които ще ги продължат и доразвият по-нататък. И те трябва да бъдат подготвени. А това няма как да се случи, като на повечето учащи в университет им се налага и да работят на две-три места за да се издържат и живеят нормално. А после след пет години прекарани по кафета и дискотеки и денонощна работа за без пари,ние ги чакаме и се надяваме на тях. Така не става. А има и друго,учителите,за които вече веднъж обяснихме са може би най-големите виновници за липсата на всякакви знания и култура на учащите. И нека всички вече си го признаем. Стига вече малки заплати,лоши условия и така нататък.
А всичко започва от там. Всичко започва от училището и средата,която то осигурява. Каквото и да говорим,младото поколение е с пъти по-лошо,дори и от политиците. Защото повечето сегашни политици са с отлично образование,въпреки всичките им други недостатъци. Притежават и добра обща култура и даже може да се каже,че са и възпитани. Друг е въпроса,че въпреки всичко това,политиците са банда курумпирани крадци,обслужващи определени интереси. Не говорим за това в момента. Говорим за образование и начетеност,за култура и възпитание. А в младото поколение липсват. И не е така,както се говори,всъщност семейството има много малък принос за това.
Истината е,че няма как всеки ден и всяка вечер да сядаме цялото семейство и да говорим за теорията на относителността и късния етап на ренесанса. Ежедневието ни създава достатъчно грижи и проблеми. И когато пращаме децата на училище,а от там ни ги вращат миришещи на алкохол и цигари,с уголемени зеници изцъклини зомбита- това е края. Затова и стигам до заключението,че има нещо гнило в хората,призвани да ги обучават и напътстват. А нали такава е била и идеята за създаване на училищата въобще. За да могат всички деца да имат право на знания, независимо от качествата или пороците на своите родители.
В България в момента е обратно, всички се надяваме,че децата ще получат някакси нужните знания,независимо от пороците на учителите. Което е абсурд и води до пълна образователна катастрофа. Но вие така или иначе знаете истината. И разбирате всичко. Просто в това ужасно всекидневие хората забраят,кое всъщност е важно и за какво става въпрос. Забравят че,най-голямото постижение на един човек е потомството му. И ако тези отгоре се примиряват с това състояние на децата ни,вие не трябва да го правите. Много скоро тези същите,нашите деца ще дават насока на държавата. А къква ще е тази насока,зависи от всички нас и сега. Всеки родител има правото да се гордее и възхищава на своите деца. Това е изконно наше право. Ами хайде стегнете се тогава и направете така,че нашите „деца” да имат основа. Основа,която да им помогне за бъдище и да ги оформи като едни образовани и достойни граждани. Което пак ще направи вас горди и щастливи родители. Вие заслужавате, защото всеки ден неуморно и с цената на всичко се борите за децата и тяхното добро. Вие заслужавате!
Достатъчно изтърпяхме за да позволим да ни отнемат тия „отгоре” най-важното ни творение. В този аспект има няколко много важни реформи за извършване. И не са кой-знае колко сложни. Някои са чисто икономически,други социални. Но всички те зависят както от правителството, така и от нас.
Първата задължителна реформа е свързана със статута на самите висши учебни заведения (ВУЗ). Не съм правист,но имам понятие от правни регистрации и други такива. Все още много малко хора знаят как действат наложените системи. Уж министерството отговаря за тях, уж то възлага и гласува бюджет и т.н.,а всеки ден някои си ректор се жалва,че в същото това Министерство на Образуванието (работодателя) не му обращат внимание и избягват разговори относно различните проблеми. Значи действат така,парво отпускат парите,после отбягват да разберат как се използват. Има нещо ненормално в тези отношения. Да се вземат и да решат как ще бъде за напред. След това да гласуват съответните закони и програмни схеми. Толкова пари за заплати,толкова пари за ремонти и строежи,толкова пари за стипендии на отличниците, толкова за спортни стипендии,толкова за учебни помагала и материали,за реклама и изпитна сесия,за хранене и т.н. и т. н. Така всеки университет ще знае точно колко пари струва ежегодно подръжката му. И няма да се стига до аномалиите, веднаж на пет-десет години да се прави ремонт за милиони левове. След като ръководството на съответния ВУЗ даде своята програма,правителството я разглжда и решава колко пари под формата на бюджет ще отпусне. При всички положения Министерството на Образованието няма да може да бюджетира само всичко това. Така че,след като се сметне колко средства не стигат ръководството на дадения университет има два начина за да ги намери.
Единият начин е чрез кандидатстване за субсидии към някоя от многото фондации и международни фондове. Този начин е свързан обаче,с много сложни процеси и други интереси и има голяма опасност от присвояване или някакъв вид измама. Затова по обективен е втория. А именно,учредяване на борд на настоятели,в който по-правило влизат някои от преподавателите, някои от по-изявените родители на студенти от същия ВУЗ и собственици на големи,с обществено значение фирми свързани със социална дейност. По-този начин ще се избегне,съмнителни ректори с неизяснен произход,знания и умения да безчинстват из българските университети. Освен това ще се осигурят и нужните финансови средства. Ще се избегне и парадокса в университет носещ името на Иван Вазов или Христо Ботев да звучи свободно из коридорите турска реч. Това е подигравка с паметта на тези велики българи и престъпление срещу държавата. Разбира се, ако има държава. Това е все едно в Йейл преподаватели и студенти да си говорят на арабски,или в Кембридж и Оксфорд на немски и т.н. Този ъбсурд го има само при нас и то от скоро. Замислете се колко морал и какво сърце има тези във властта,щом допускат това. А всички знаем,че най-големите патриоти по-правило са военните и хората на образованието,културата и езика(Ботев,Вазов,Вапцаров и др.). Еми ето ги вашите най-големи патриоти и защитници на България!. Съдете ги както намерите за добре. Само искам да отбележа,че при подобни обстоятелства стотици хора в
Това всичко трябва да спре. Трябва да се извърши тази реформа и да се подплати със закон. Защото е наложително и то веднага.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар