Изненадваща финансова криза или закономерен резултат....

Може би,не най-важната,но една от основните причини за световната криза е голямата вътрешна задлажнялост на населението...


Тя може да бъде наречена дебитна или крънчова в зависимост от ситуацията. Това е вътрешната задлажнялост,както на физическите,така и на юридическите лица. А след тоталната приватизация или разпродажба,самите правителства и държавата,като контролен и управителен орган е също един огромен длъжник. Както вътрешен,така и към външни частни и държавни структури, инвеститори,провайдъри и кредитори. Това само по себе си е достатъчно доказателство за обърканата,лоша и недообмислена стратегия на капитален принцип. Тук се включва и цялостната държавна политика. В смисъл,слабия и почти формален контрол,който упражняват правителствата,посредством държавната и местната власт,върху всички местни и чужди търговци на пари(банки,инвеститорски фирми, кредитни структури и други банкови и небанкови финансови организации). От тези всички организации,”враг” номер едно за гражданите(потребителите) са банките. В последно време,те са и най-големия враг на правителствата също. Повечето проблеми започват от банките и тяхната финансово-социална политика. От уважение към банкирането обаче,трябва да кажем,че банката не е само финансова фирма,която заема пари срещу "олихвяване". Има стотици процеси,които остават скрити,а са много важни и отговорни финансови операции с определяща роля в икономическото развитие на всяка страна. Но дотук с моралните,финансови и социални услуги,които осъществява банката. От тук,започва измамата и кражбата. Фалшификациите,неизпълнението на договорите,погазването на закона и други. В България например,БНБ(Българската Национална Банка) дава в заем на банките,опериращи на нашия кредитен пазар пари в размер,да кажем 2,5% годишен коефициент. В другите Европейски държави,процента или цената на парите е сходен. А банките от своя страна преотдават тези пари,под формата на различни видове кредити при лихвен процент,не по-малък  от 7% средно за Европа. Да не говорим за България,където лихвения процент ваврира между 11-13,5%,в зависимост от вида,размера,срока и залога по съответния кредит( написал съм напълно произволни данни).- Това,се нарича кражба и измама. Това е подигравка с населението. Но друго е по-лошо. Лошото е,че държавата знае,позволява и дори съдейства на това престъпно деяние. Даже ,в много случаи,подпомага тези престъпни структури,като гласува специални корпоративни закони и облекчения в тяхна полза. За сведение,повече от фирмите,регистрирани като АД(Акционерни Дружества),са предимно банкови и не-банкови финансови организации,застрахователни дружества и т.н. А именно те са предмет на корпоративните закони,защото са фирми от холдингов или корпоративен тип.Освен огромния брой на кредити,получени от населението,има и друг влошаващ нещата фактор. А именно големия брой,закупени на вноски(Leasing) стоки,продукти и суровини от потребителите. В тази „кражба” са замесени далеч по-голям брой играчи. Като започнем от производителя,минем през вносителя,отидем при търговеца,през банката и стигнем до застраховане на съответната стока или нейната стойност. Или казано по друг начин,имаме верига от:  производител,вносител,търговец,банка и застраховател. Какво да кажа-организирана престъпност. И когато,повече от 80% от населението в Европа,а и в света,ако щете,има по няколко кредита и също така притежава десетки,закупени на лизинг вещи и стоки,обеднява напълно и парите спират да бъдат в хората. А,когато парите не са в хората,държавата не може да ги събере отново и после отново да ги вкара в обръщение. Защото,когато вземеш кредит или закупиш вещ на изплащане,дефакто харчиш пари,които нямаш. А банките много добре знаят,че всеки обича да харчи пари,които няма. И така,ден след ден, година след година обедняваме,обедняват и държавите ни и икономиката в познатия си вид,също запада,а остава утешението,че притежаваме модерни,електронни вещи и ипотекирани домове със съмнителен строителен произход. 

Както казахме вече,всеки може да притежава модерни и технологични вещи и стоки. И какво от това? Като,отдавна фирмената стратегия на повечето световни производители (ако не и всички) е подчинена на скъсяване жизнения цикъл на продуктите и изделията. С други думи,произвеждат се стоки с малък и кратък експлоационен период. Така че,вие се сещате... Ниската и достъпна цена кара потребителите често да сменят техниката и мебелировката в домовете си. А краткия живот на продуктите,ги задължават...

Може още куп неща да се кажат,относно причините за тази огромна задлъжнялост на населението по света. Трябва обаче,да се отчете,че последствията от множеството кредити и стоки на изплащане,се отразяват много зле и на юридическите лица. В даден момент,всяка по-голяма фирма в света има да получава или да изплаща огромни суми пари,което води и в двата случая до пристъпване към ликвидации и фалити,изпълнителни листове и запори и т.н. В такива моменти,компаниите започват да правят компромиси. Компромиси със суровините и продуктите,с производството,с опаковането и пакетирането,със складирането,с доставката,с качеството за сметка на цената на дадената стока. Вносителите пък от своя страна,си правят каквото си искат и често внасят продукти с неизяснен произход и недоказано качество. И така,колелото се завърта и икономиката грохва.

Не на последно място,голямата вътрешна задлъжналост води и съответно до голяма безработица. Компаниите,коите дължат огромни суми пари,по всякакъв начин търсят вариант за спестяване. Винаги се започва от съкращаване на човешкия капитал (уволнение). Тези пък фирми,които имат да получават пари,също масово уволняват служителите си,защото като не могат да си получат парите,няма как да им плащат. Многото уволнения,освен както казахме в предната глава,водят до голям брой необслужвани кредити и лизинг плащания. Защото човек,който е безработен,няма как да си плаща и без това ужасно високите вноски. Тогава закономерно „крадливите” банки,като не могат да си съберат парите,няма да разполагат с пари в наличност(кеш) и ще трябва пак да увеличава изискванията си,лихвите и така нататък. Изобщо,това е един омагъосан кръг и няма отърване. Тази порочна практика на банковите организации,на правителствата и големите финансови корпорации,доведоха до така наречен световен „крънч” на парите или както звучи на български-липса на пари. Голяма част от парите по света се намират в големи офшорни сметки и дори тайници и каси. Поради това,че парите не са в хората,държавата на практика престава да функционира нормално. Държавата не може да събере тези пари,дори няма как да продава облигации, тъй-като хората нямат пари.След като не може да събере парите си,държавата не може да плати своите големи дългове,а тя има такива(както вече казахме). Държавата не може да изплати своите дългове,а те са и вътрешни и външни,от което следва,че тези дългове ще се олихвят и ще растат с всеки изминал ден. Това е зле,но има и по-зле. Правителството и администрацията има обаче,и огромни текущи разходи и то всекидневно. След като няма пари,то е принудено да взема нови заеми на убийствени лихви. Отделно от високите лихви,държавата трябва и да лобира,и да гласува удобни закони за същите банки. А после да седи и да гледа абсолютно безучастно,как те издевателстват върху населението. Хората,като физически и юридически лица в такива ситуации,прибягват до крайни мерки...

(нарочно,читателю при този анализ избягвам по-голямата част от терминологията и специализирания език,все пак това не е статия за икономисти. И не е нужно да се превръща в учебно помагало. Има достатъчно такива на пазара в момента)...