Бедността

Какво представлява бедността? 

Защо се случва точно на мен (нас)? 

Как да се отърсим и отървем от нея? 

Кога и по-какъв начин?........

Много от тези  въпроси ни преследват всяка една секунда от всеки един час на всеки един ден. Независимо дали носим отговорност за цяло семейство или само за себе си,тези мисли ни побъркват и смачкват бавно и методично,но сигурно. Нашата сила е нашето самочувствие,но в следствие на последните години в България,а и не само тук,ние вече нямаме такова... Нямаме светлина пред нас и затова няма светлина и в очите,сърцата и умовете ни. Въпреки че,голяма част от младото поколение-нашите деца и младежи притежават някаква форма на самочувствие. Но това е едно друго изродено самочувствие градящо се на външния  вид и другите производни от него приложения. Но повтарям това е едно друго,безсмислено и напълно голо самочувствие или заблудата за него. Липсва ни това нормалното,това истинското самочувствие за нашите възможности и вътрешната ни убеденост в нашия успех. Успех независимо какъв и независимо в коя област на живота. Липсва ни и гордост и достойнство. Достойнството че сме това,което сме и можем да бъдем всичко,което поискаме. Вече никой не желае да гледа напред,там някаде,където се сбъдват мечтите и където всеки от нас пише своята,а и общата ни история. Никой и не мечтае или ако мечтае,мечтите му са малки и празни,материални... А всички знаем,че „ Човек е голям колкото са големи мечтите му”. Кога станахме такива? Кога се превърнахме от големи и велики хора в такива дребни”човечета”. На този въпрос всеки от вас скъпи мои трябва сам да си отговори. Може би когато загубихме своята гордост,може би когато загубихме своето самочуствие и достойнство? Може би когато ден след ден се превръщахме в това,което сме сега? Когато наранявахме и обиждахме другите около нас,без значение от родство,приятелство и ...? Да може би тогава. Може би... Или може би когато спряхме да възпитаваме и пазим нашите деца или когато престанахме да казваме „обичам те” на нашите близки и любими? Може би когато започнахме да превръщаме себе си,а и всички други в материални коефициенти и бенефиции. Когато спряхме да гледаме на хората като на такива. Може би тогава. Може би... А може би и когато живота ни смачка,когато правителства и демократи опропастиха държавата ни и нас? Може би когато собственици и властимащи започнаха да правят каквото си искат и да остават ненаказани? Може и когато всички тези престъпни структури започнаха да тероризират всеки от нас ежедневно и масово,а правосъдието мълчи и се крие? Да,може би тогава. Може би... 

При всички случаи обаче,бедността не е просто липса на пари или средства... И причините за нея не са и немогат да бъдат елементарни и формални. Трябва да разгледаме много по-обширно този проблем. Не е достатъчно да кажем,че в България работещите са ниско платени и че дребния бизнес  е на умиране, а цените са високи и ние всички затова сме бедни. Това не е вярно. Същността на въпроса е –„ как сме бедни”? Дали сме само финансово бедни или сме и духовно и интелектуално,и морално и т.н.  Ще се помъча да поразсъждавам върху всеки от възможните варианти с ваша помощ и заедно може да стигнем  до някакъв генерален извод,а и кой знае,може да стигнем и до някакво решение.

Да започнем с масовия,ежедневния човек и неговото социално и финансово положение.

Ние всички живеем заедно за добро или лошо тук и сега. Всички изпитваме и се сблъскваме с едни и същи проблеми всеки ден. Недостигът на чисто финансови средства е нещо често срещано тези дни. В следствие на това придобитите навици и трудното им подържане влиаят на нашата психика и нашето настроение. Погледнато реално променят и влиаят и на самата ни концепция за нашия живот. Истината обаче е малко по-различна. Повечето от това неблагоприятно влияние ние не чувстваме или усещаме,а го осъзнаваме. Приемаме че това което е като изколна мисъл в нашата глава е реалноста. Това далеч не е така. Реалността е това,без което всъщност не можем да съществуваме в основния си вид. Така че изключваме от този анализ всички незадоволени материални нужди,тъй-като в по-голямата си част те са по-скоро прищевки и капризи. Земята ще продължи да се върти и без всеки от нас да кара най-скъпия автомобил и да живее в най-луксозното жилище... Това не са реални показатели и върху тяхната основа не можем да изградим стабилно поле  за анализ. Нашите нужди всъщност са много малки(като на повечето бозайници). Реалните такива са тези от първостепенно значение,като храна,жилище,отопление,комуникации, образование, здраопазване... Всички други вещи и услуги,които придобиваме или използваме са един вид в пряка зависимост от нашите лични възможности за реализация в обществото като частност и в живота въобще. Така че те не подлежат на обсъждане и мислене а на градивни професионални действия от наша страна. Друг е въпроса,че държавата в която живеем ни пречи допълнително да се развиваме и да успяваме да подържаме що годе някакъв стандарт. Затрупва ни с огромните си изисквания и странни закони и норми,несъответстващи нито на географското ни положение,нито на манталитета ни,нито на времето в което живеем. Странни са тези наченки на държавност в последно време. А тези всички компоненти са от първостепенните причини за нашето окаяно финансово положение. Тъй-като всяко решение в икономически,социален и законодателен аспект влияе пряко върху всеки от нас и неговото състояние. Може да не ви се вярва,но абсолютно всеки процес извършен от нашата „скъпа” национална администрация отнема по нещичко от всеки един и променя материалното му положение мултиплицирано за всеки месец и всяка година. Така че ние всички трябва нещо да предприемем ,а вариантите са винаги два – или да изискваме и организираме протести и тем подобни,да откажем да изпълняваме странните държавни изисквания и финансови претенции,да не гласуваме и да се възползваме от правото си ние реално да управляваме собствения си живот.....  или да седим и да слушаме и изпълняваме,каквото ни наредят и да си мълчим и траем. Да се примирим и да продължим жалкото си за момента съществуване. Няма трети вариант мили мои,ще ми се да имаше,но...

Следва продължение...