Няколко думи за...


В този ред на мисли,сега е време да кажем и няколко неща за социалната обстановка. Този аспект на съвременното общество бавно но сигурно запада и то всекидневно. Жалко е,но все повече хората реално се затварят в себе си и преживяват сами и отчуждени. Това се дължи до известна степен на факта,че за да бадат приети от съвременното общество,повечето трябва да се представят в него под друга форма и вид. Или казано простичко,трябва да се правят на такива каквито не са за да бъдат приети. Което при всички случаи води до обезличаване и двойствен живот.

Моделите за подражание,които ни заливат от глобалните информационни разпространители ни превръщат в едни „артисти” и фалшиви хора. Желанието на повечето млади хора да приличат на еди кой си и еди какво си по-принцип не е нещо лошо,но това важи в случиите,когато обектите за подражание имат някакви морални или етични принципи. А в момента моралното и етичното просто не са на мода. Така нашите деца се превръщат в лоши подражатели на неморални,неособено интелигентни и недотам образовани „звезди”. Което би трябвало силно да ни тревожи поради многото си тежки последствия. Но за жалост този процес е необратим на практика. Имайки предвид,че поведението на родителите много често съвпада с това на самите деца. Тоталното незачитане на нормалните обществени и законови норми е нещо често срещано и напълно обществено оправдано тези дни. Корените с миналото,с историята и с културата до голяма степен са отстъпили от своята важна позиция за сметка на  съвременната така наречената мода-простотията. Тя буквално струи отвсякаде. И няма сила,която да я спре. Световното общество много бързо стигна върха на своето падение. Образуванието както икономиката изживя огромни промени и премина на друго ниво. Това ниво обаче направи днешната младеж,невъзмутимо ограничена и простовата. Липсата на обща култура и добро възпитание преобрази напълно отделни обществени групи,етноси и дори общества и държави (какъвто е случая с България). Нереалната представа на хората относно самия живот и неговите основни принципи и ценности ни превръща в това,което сме в момента,а именно едно напълно кухо общество,в което водещи са не най-образованите,интелигентни и качествени индивиди, а някакви странни симбиозни елементи от безпринципност,неморалност и нахалство. И това може би е само началото. В бъдеще едва ли ще съумеем да преодолеем тези пропасти,които по една или друга причина стоят помежду ни. А има такива и то много. Обществото е разделено на много и напълно различни групи или така наречени класи.Така е било винаги,така и ще бъде. Само че никога не сме били в толкова лошо социално състояние както в момента. Сега сме разделени по възраст,по жизнен стандарт,по външен вид,по образование и още стотици вариации на класово разделение. Което по-принцип е анормално и аморално като цяло. Имайки в предвид голямата ни уж информираност и лестния достъп до знания. Истината е че по-голямата част от човечеството продължава да си живее в различни някакви реалности и ние сме си толкова чужди,колкото никога не сме били. Личните проблеми при всички случаи вземат връх в нашето ежедневие и ни преобразват и деморализират. Собствените ни егоистични нужди ръководят на практика нашия живот и определят настроението и поведението ни. Примеренчески наблюдаваме какво се случва около нас и даже от време на време го коментираме и се възмущаваме. Но само това. До тук стигат нашите усилия да помагаме и да бъдем добри и съпричастни. Само на приказки. Тази тотално изскуствена среда,която всеки от нас е създал твърде често се различава,а дори и противоречи на нормалната обществена такава. Което пак води до същия проблем. А именно,болеста всеки да живее в някяква собствена реалност,която няма нищо общо с истината. Звучи малко несериозно това да е основния световен,обществен проблем,но е така. Защото ние хората сме „стадни” животни и е заложено във всеки от нас да търси и образува социални групи. Извън обществото ние сме просто още едни бозайници. Без това,което ни прави Хора-нашето съзнание,ние нямаме нищо. А съзнание липсва все повече,нашите постъпки са повод на животинските ни инстинкти и вече не се подчиняват на разумното и моралното,на доброто и честното. И така продължаваме разрушителния си път,напред... А дали всъщност е напред...?


Веригата на социалния ни живот в последните години изживява много промени и пренареждания. Това,разбира се има своите причини и предпоставки,но не забравяйте,че има и своите последствия. И независимо дали в момента ни интересуват или засягат пряко,ние не можем да избягаме от тях. А те с времето само се задълбочават. Сега и днес хората са твърде заети с решаването на своите лични и частни проблеми,че не забелязват и частица от това,което всъщност е първоизточника на тази антисоциална световна болест,която ни заобикаля.А първоизточника е материализма или казано по простичко момента в който материалните вещи станаха от първостепенно значение и то в такъв глобален аспект. Материалните вещи,които ние придобиваме в различните етапи от живота си би трябвало единствено да го подобряват и улесняват.Това е тяхната цел и с тази идея се създават. Сега за жалост положението далеч не е такова.
В момента навсякаде по света хората се ръководят най-вече от материалните неща . Или казано обобщено материалните вещи са неколкократно по-‘скъпи’ и важни за нас от другите хора,от приятелите ни и въобще. Даже за да придобием определена материална вещ ние сме готови на невероятни рискове,а за да я запазим пък можем да стигнем до най-крайни мерки и действия. Което е напълно лишено от смисъл. Тази наша зависимост от вещите и парите ни прави такива безмозъчни,примитивни и озлобени животни,каквито природата не познава. Защото за разлика от същинските животни,които убиват за да се хранят,ние сме далеч по-жестоки,егоистични, подли и изобретателно разрушителни. Освен това какви морални ценности или интелект трябва да притежава един човек,готов на възможно най-безсърдечни и брутални действия,само за да придобие определена вещ? Може и да не отговаряте,само помислете за секунда? И ще разберете посоката на развитие,която ние човеците сме си избрали сами. Ще предвидите и с не лоша точност къде най-вероятно ще ни отведе тя. И по-късно,след години всички ще съжaляваме и ще се вайкаме,но ще е късно, безмислено и безпредметно тогава.

Следва продъължение...