Освен това глобално погледнато световната икономика все повече се ориентира към нереална такава,а именно към търговия на пари. Защото именно това се случва от няколко години насам. Нормалните процеси като,производство,мениджмънт,маркетинг и др. вече не са от съществено значение. Пазарните регулационни функции също относително престанаха да влияят пряко върху икономиката. Търговците на стоки и услуги сдадоха своите основни позиции на търговците на пари,а маркет и борсовите търговци се преобразуваха в продавачи на цени или т.н. „спекулатори”. Това разбира се,на пръв поглед е нещо неизбежно и даже забавно и интересно,но само на пръв поглед. Това,че с едно натискане на клавиатурата на компютъра може да се купи компания на другия край на света или да се вземе решение за хиляди хора-работен и наемен персонал и техния живот не е нормално и е противоестествено. Както е противоестествено да загубиш всичко за което си работил цял живот за една секунда,само защото някой се е обзаложил срещу цената на даден продукт или акция някъде по света...
Тъй-като вече обсъдихме и обощихме,че за капитализма лек не съществува,неговото време отмина и то безвъзвратно. Няма как го подобрим или изградим наново. Просто трябва нов модулиран,неедностранен вариант и то бързо. Скандинавските държави са постигнали известен напредък в тази насока. Но беспорно Китай е единствената държава,която прие и значително измени и подобри капиталната икономическа система.
България вече има примери за подражание и развитие в икономически и социален план. Дефинирането и самата реализация са сложни,преходни процеси,но поне е някакво начало. Макар и трудно това начало може да доведе до развитие,което е алтернатива за съвременното гражданско общество. И полека да тръгнем по един правилен и сравнително равен път. Тепърва тия нови симбиозни икономически модели ще бъдат обект на преработка и дообмисляне. Знаем добре,че на теория и на хартия всичко изглежда просто и ясно. Практически обаче,нещата стоят по съвсем друг начин. В практиката се реагира различно на множеството действащи сили (външни и вътрешни) и всичко се решава от нуждите, моментите, спецификата и условията в съответната държава.
Нещо трябва да споменем и за основния двигател на пазарната(маркетната) икономика - Пазара. Не за да го анализираме в детайли или да го интерпретираме като едно цяло. Не искам и да обобщавам някои негови особености и недостатъци. Само искам да отбележа една малка подробност на която не се обръща достатъно внимание от управниците натоварени с нашето общо икономическо и финансово благоденствие или неговата липса.
Пазара от своя страна също е достатъчно изменчив и непостоянен. Той не може да различава морално от неморално,не може да разграничи добро от лошо. Той няма никакви сетива,а само и единствено нужди. Пазара е аморален.Това е може би,първото нещо,което управляващите и власт-имащите трябва да разберат и преценят. Не може пазара като такъв да бъде поставян над социалното. Не могат да се толерират всякакви гадости - насилие,порнография,екзорсизъм и т.н. ,с простото обяснение,че тези неща се продават. Да продават се,но нима това е по-важно от правата на всеки един от нас или тези на децата ни? Едва ли.
Наистина тези „горе”,трябва да се замислят и то сериозно,защото вече е време.
В икономически план,пазара е важен елемент от националното и световното стопанство и именно поради това навлязах в тези разсъждения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар