Бедността

Продължение...




Наистина е време всеки да вземе да направи този избор,време е. С всеки изминал ден това наше обедняване ще продължи с пълна сила да ни обезверява и да ни съсипва. Страшното е,че с нашето поведенио ние даваме и пример на тези след нас. Наистина ли сте съгласни децата ви да се борят така безпредметно цял живот и да се лутат между всички тези парадокси и аномалии? Да бъдат обречени да живеят същия този беден (във всеки смисъл на тази дума) живот? Не стига ли,че те са най-ощетените и най-наранените от него? Не стига ли,че всекидневно са свидетели на разправии (дори побои) за пари и лишения? Не стига ли,че им омръзна да гледат униженията на родителите си всеки ден и тяхната мъка,болка и безсилие? Това ли ще им завещаете? Да седят и да се вайкат,но да продължават да изпълняват напълно безумните прищевки на тези наши управници и демократи? Недейте...

Няма да навлизам в разсъждения относно моментната (по-скоро безкрайната) финансова криза по света. Тя с нищо не оказа толкова реално влияние върху нашето материално положение. По скоро ни го показа в цялата му прелест. Ние и преди живеехме за да работим,а работихме за да си плащаме безкрайните банкови заеми и закупените на срочно плащане (leasing) вещи. Така че самата криза не е влошила кой-знае колко моментното ни състояние. Разбира се хората ръководещи средния и едрия бизнес няма да се съгласят с мен,но ние сега говорим генерално като цяло за страната.  Освен това сега говорим принципно и затова искам да ви кажа,че нашата бедност последните двадесет години няма нищо или почти нищо общо с моментната световна икономическа криза.Затова и въобще правим този анализ. За да стигнем до някаква истина. Да,живеем трудно и почти мизерно,да,едва  успяваме да платим текущите си разходи и домашните консумативи. Това всичко е така. Но защо е така? Можем да се впуснем в обяснения на икономическите и политическите събития,опосредствали и утвърдили таза наша нищета. Можем разтегливо да я обясняваме с преходи,с раздържевяване,с преминаването в нова икономическа и финансова система,с глобализма и с още куп производни,но аз не смятам,че това са истинските причини. Аз смятам,че причинита е само една и това  сме ние гражданите на тази държава,и под ние разбирам всички и управляващи и управлявани,и избрани и избиратели и т.н. И работодатели и работници и въобще всички... Как за толкова много години на глад и нищета не разбраха някои,че за да живее,който и да е човек добре и щастливо,трябва и неговото семейство и близки също да живеят добре. Трябва и неговите приятели също да живеят добре. Ако е работник трябва и неговите колеги също да са добре,ако е работодател трябва и подчинените му...и т.н. Особено това се отнася за тези,които ни управляват в отделни моменти през годините. Не съществува друг вариант. Ние всички сме в симбиоза и трябва да постигнем сравнителна хармония помежду си,а и с природата също. Няма такава ситуация при,която някои да крадат и мамят,други да унижават и да се подиграват,трети да обиждат и да се възползват,четвърти да малтретират,насилват и убиват...,а ние да живеем добре в същата тази държава. Това не може да стане и колкото по-бързо го разбере всеки един от нас и се примири,толкова по-добре за всички,а и за държавата въобще. Със сигурност е много трудно последните редове да ги превърнем в действие и то точно в този момент. Момент в който всеки се е вкопчил в „кокала” и стиска. Момент в който престъпността е подивяла и се шири на всички нива... Със сигурност ще е трудно и някак нелепо,но нима имаме какво да губим? Нима всички ние не сме едни бедни и нещастни хора? Нима имаме държава,такава,която с гордост да наричаме наша?...

Защо да не го направим точно сега,ей така напук на всички и на всичко,което уж е правилно? Всичко онова,което постоянно се мъчат да ни вменят тези „умните” и „честните” от горе. Защо пък трябва да бъдем като „овце” и да продължаваме да слушаме,тези които ние си знаем как ни управляват? Трябва ли да продължаваме да следваме техните безумия,след като виждаме накъде ни водят? Замислете си и ще проумеете една изколна и безкрайно ценна истина. Държавата я правят хората за хората,а не за Евросъюза,НАТО или другите там курумпирани групи(по-скоро банди).


Затова решете и вземете каквито можете мерки спрямо тази пародия и този целия цирк в който участваме. Не е нужно да преместим планините. Може просто да преосмислим начина си на живот и да го ориентираме към другите около нас,а не към собствените си безкрайни и безумни материални цели. Можем и много по-сериозно да си помагаме точно в този труден момент. Можем  и много по-сериозно да отстояваме гражданските си права,и то не само тук,а навсякъде. Но нещо трябва да се направи и то генерално и в социален аспект. Защото ако човечеството в момента нямаше социална криза,никога не би имало и икономическа такава. Ако не бяхме така силно освирепели един срещу друг  и ако не бяхме се вкопчили в материалните боклуци така целенасочено за каква криза щеше да става въпрос?

Ако не бяхме порутили така безцеремонно цялата планета и не бяхме унищожили две трети от световните гори за каква криза щяхме сега да се вайкаме? Разбира се тези там във висотите пак щяха да ни измислят някоя анти утопия,но поне ние щяхме с гордост да можем да се гледаме в очите и да се наричаме хора. Така че милички мои кризата нито започва,нито ще завърши с икономическите си измерения. Ние сме сидетели на една много по-страшна световна криза и като такива сме длъжни да се опитаме да направим и невъзможното за да се защитим. Да защитим тези,които обичаме и ни обичат,да защитим децата и родителите си и вобще всички наши сънародници,за да може те пък да защитават нас! За да може думи като единство, свобода,достойнство,хуманност,демокрация, семейство,род,патриотизъм и  любов да имат някакъв смисъл. Защото там кадето тези думи ги има и тежат,там хората вярват и не се предават,а където хората не се предават и примиряват там не може да има криза. Там може да има държвава,а в държавата достойни граждани- образовани млади хора,съвестни работливи родители и спокойни и добре живеещи пенсионери !

Смятам не се отклонихме много от нормите за това четиво. По-презумция не трябваше да звучи толкова пропагандно,но когато говорим за нашия и на нашите близки живот всичко добро трябва да се пропагандира. Да се отстоява и да се преследва. Трябва да се борим,колкото и клиширано да звучи. Защото след борбата идва победата, а след победата щастието. Нали за това всъщност сме на този свят и създаваме поколение,затова се трудим цял живот,за това искаме да придобиваме имоти и вещи...  Има и по-лесен вариант,дайте първо да бъдем хора. А след това да се помъчим да се превърнем в щастливи хора. Когато всеки на всяка цена търси своето си лично щастие и погазва всичко и всички в негово име,не става. Първо трябва да положим основите на едно общо съществуване в една относителна и спокойна българска действителност. И на нейна база да постигаме личните си цели. Иначе е трудно и бавно,и грешно,и отвратително бедно и самотно. Не се ли убедихме последните двадесет години в това? Не си ли научихме урока? Аз вярвам,че  сме. Вярвам и че с малко повече желание и усилие наистина можем да направим решителни крачки в тази посока. Аз разчитам на вас,разчитайте и вие на себе си,защото България разчита на нас!