Живота мили мои е много неща,всяко от които всеки сам открива и оценява,но при всички трябва да има смисъл и цел. Знам,че това  ви звучи малко нереално и отнесено, малко банално и шаблонно,но е точно така. Най-хубавата и удовлетворяваща страна на живота е: Да бъдем човечни,хуманни и да бъдем просто хора!  А за жалoс понякога това е дяволски трудно. Наистина е трудно да вярваш на другите,трудно е да помагаш,трудно е да споделяш,да разбираш и да се доверяваш...,но никой никога не е казвал че ще бъде лесно! Да живота е труден,но защо трябва и да е празен и лишен от смисъл? Само защото ни е тежко понякога или проблемите ни затрупват? Само защото не винаги получаваме това,което искаме и понякога сме наранени,обидени и изоставени? Ние сме хора и нищо човешко не би трябвало да ни е чуждо!...                 
Да,понякога ще бъдем наранени,понякога ще бъдем измамени,предадени и подведени, разочаровани и обидени,но мили мои това е цената,която всеки трябва да плати и риска,който всеки трябва да поеме,ако иска да бъде поне малко щастлив! Тези всички неща и моменти са част от нашия живот и дори и да ги отричате,не можете да им обърнете гръб просто така. Ние всички живеем заедно,а не в отделни някакви светове и реалности и трябва поне малко да се съобразяваме и интересуваме какво се случва около нас,а и не на последно място да си помагаме. Така че, няма какво да разсъждаваме повече по въпроса за трудностите в живота. Те така или иначе са факт,независимо дали искаме или не,независимо дали сме съгласни или не.Но освен тези трудности и всички различни проблеми през нашето съществуване има и безброй хубави неща,които биха могли да ни се случат. Има и толкова много чувства,които бихме могли да изпитаме и споделим. Защото всяко нещо в природата си има цел и предназначение,няма нищо случайно... 
                                                                          Само,нашата цел и предназначение какви са? По-голямата част от хората по света просто съществуват и консумират и даже не се и замислят какво всъщност правят всеки ден,какво трябва да направят или какво могат да направят. Съществуват с някаква странна идея,че целта на цялата тази суета(каквато е всъщност живота) е просто да ги има и да има храна на масата и покрив над главата... Или пък с мисълта,че ставайки родители и създавайки семейство няма какво друго повече да направят. Съжалявам,но пак ще ви разочаровам,това съвсем не е така. Задоволяването на нашите лични егоистични нужди не е върховната цел на нашия живот,макар че наистина звучи примамливо. Едва ли по призвание сме създадени да доминираме на цялата наша красива и богата планета единствено за да задоволяваме себе си по някакъв начин...
Но както и да е. Всъщност сега говорим за друго. Говорим за онази неоспорима наша,странна черта да се самоунищожаваме и разрушаваме всичко около нас.
Както вече казахме това е заложено в нас и дори и да отричаме и да се заблуждаваме,нашите действия го даказват всекидневно. По приода ние сме крехки същества и поради тази причина би трябвало да правим повече за нашето здраве, а не да влагаме всичките тези чисто човешки ресурси в оръжия и технологии причинявящи страдания и смърт. А за жалост,напук на това,ние  правим обратното. Изобретяваме оръжия и бомби, замърсяваме природата, нарушаваме екологичното равновесие,използваме и изтощаваме земята  и нейните ресурси,влагаме най-добрите си умения за създаване на вируси и бактерии,причинявайки толкова много нещастия и много други. А не би трябвало да е така,ние съществуваме за да създаваме и строим,да облагородяваме и развиваме. Но с времето това вече не ни интересува и започнахме да забряваме кои сме и какво трябва да правим... Нараняваме се,а знаем че боли,лъжем се,а знаем че е тежко да бъдеш излъган,предаваме се един друг,а знаем какво е предателството... И въпреки всичко продължаваме да го правим и продължаваме да разрушаваме и да наскърбяваме... И защо? Какво печелим като нападаме,обиждаме,нараняваме? Залъгваме се,че така сме по-важни и по-значими,по-силни и по-забележими и че живота ни има някакав велик смисъл. Залъгваме се,че така ще бъдем защитени и щастливи,а всъщност сме все по-нещастни и самотни и то в свят,който е създаден да бъде споделян. Всичко красиво и значимо в света е създадено за двама,за да бъде споделяно и взаимно...!   
 
Няма коментари:
Публикуване на коментар