Втората реформа касае качеството на самите кандидат-студенти.
Тук правителството или съответните министерства и комисии трябва много внимателно да процидират. При вскички положения ситуацията тук е по-трудна. Трябва да се заложи на някоя определена,изчистена и дала резултат образователна система. Аз не съм толкова компетентен по отношение на чисто профилираните и образователни мерки,които трябва да се предприемат,но мога да ги нахварлям. Този експеримент с тези така наречени тестове, проверки и изпити се оказва пагубен за нашите деца. По-принцип той е измислен и въведен в страни с висока обществена дисциплина и гражданско съзнание. При нас това не важи и доведе до пълен абсурд. Ако мога да изкажа скромно мнение относно този проблем. Аз лично мисля,че е несериозно целия учебен материал и всички тези знания да бъдат проверявани с тест от двадесетина въпроса. Може ли един човек да учи единадесет години и след това да седне и отметне рождената дата на Вазов и първото име на Ботев и държавата да приеме и признае неговите големи знания и богатата му обща култура? Това е смехотворно. Но това е моето мнение,а вече казах,не сам аз човека призван да решава такива важни образователни въпроси...
Задължително е също,повечето големи фирми,работещи на нашия пазар да се обвържат предварително с водещите студенти в нашите университети. По-този начин стимулът на повечето учащи се повишава и ще бъде малък броя на тези, които „само отбиват” номера. А от друга страна годишният капитален разтеж „печалба” на всяка една фирма от средния и едрия бизнес позволява увеличаване на работните места за наемен персонал. Така или иначе,те всички разчитат на тези Вузове да им подготвят кадри за в бъдеще. Ако предварително се обвържат с ръководствата и със студените ще могат да ги подготвят през цялото време. Освен това ще могат да ги наблюдават и да контролират техния път на развитие. Друг е въпроса,че по-този начин самите студенти ще могат по-рано да започнат да практикуват и да трупат необходимия опит.Така големите компании ще получат повече обществено доверие и социална помощ . Недоволсво към тях ще бъди ограничено и т.н. Не е изключено,тези същите фирми и компании да получат някакъв вид държавна и общинска подкрепа при някои свои начинания. Превилегии за кандидатстване на държавни поръчки и прочие.
Още много плюсове има една такава обвързаност между бизнеса ,държавата и университетите. Тази реформа,въприки че изисква време и усилие ще даде на обществото повече доверие и стимул за образование. Още в училище децата ще наблягат повече върху материала и ще се мъчат да освояват повече знания. Ще израстват социално много по-рано както в другите европейски държави. Освен това,по-този начин самите родители ще могат по-правилно да формират сратегия за образованието на свойте деца и тяхната профисионална бъдеща реализация.
Има и една друга реформа,но тя е повече икономическа. Държавата,като властимащ и контролен икономически орган може да помогне на своите студенти по няколко начина. С властта,която има може да предостави за финансиране студенската издръжка и бизнес начинанията на току-що завършилите студенти. Има два аспекта на тази важна реформа. Ние ще ги разгледаме по отделно. Ще започнем с финансирането на студентите след тяхното завършване.
Държавата не може да си позволи,разбира се, такава масова инвестиция. Не е икономически съобразно. В случая може да ангажира търговските банки да го направят. И то пак при преференциални условия под формата на кредити. Под преференциални условия имам предвид,отпадане на тежките,моментни изисквания по обезпечението на банковите кредити. Банките от своя страна могат да се заемат
В частния сектор положението е сходно. Стотиците завършващи ежегодно студенти по цял ден прислужват и носят кафе и закуски на работните си места. Има и фрапантни случаи студенти завършили Станфорд или Харвард да започват работа като касиери в български банки с трудово възнаграждение от порядака на петстотин лева. След като самото им обучение струва стотици хиляди долара. И не само това,знанията и уменията им при всички случаи надвишават тези на деведесет процента от колегите им. Странно звучи,но е така. И как тези хиляди образовани млади хора да се върнат и работят тук? Все пак говорим за интелигентни хора?!
А какво става,ако тези млади хора решат да започнат някакъв самостоятелен дребен бизнес? Аз ще ви кажа,банките и техните условия ги „убиват”. Що за глупост са условията за банково кредитиране в България? Да кажем завършваш университет и на другия ден отиваш в определена банка да искаш кредит за бизнес. Бизнес,който си изучавал и наблюдавал последните пет години от живота си,а и си имал време да премислиш всички свои действия и стратегии. И отсреща какво? Оказва се,че нямаш бизнес история?! Ами нали току-що си завършил?
Има и още,освен,че нямаш бизнес история се оказва,че нямаш и апартамент в центъра на съответния град,нямаш вила извън същия този град или някакво парче земя близо до морето,защото банките ипотекират само такива ДМА (дълготрайни материално активи).
А бе господа банкери,ако на двадесет и три-четири години всеки имаше луксозен новопостроен апартамент в центъра на града,голяма монолитна вила извън него и парче земя за построяване на хотел,щяхме ли да влизаме и да искаме кредит от вас?
Така че,обобщено току-що завършилите и добре подготвени студенти нямат какво да правят в България. И така ще бъде и за напред,ако нещата не се променят из основи. Не можем,а и не трябва да им се сърдим. Те постъпват като интелигентни и прагматични млади хора. Не искайте от тях примеренчески да ходят всеки ден на работа,която не им носи никакво финансово или професионално развитие. Истината е,че ние имаме право единствено да се помъчим да променим това и да прекратим този агонизиращ процес на разпадане.
В другите държави се наблюдава още една съществена разлика в сравнение с България. В нашата мила,родна страна мъките и проблемите започват в деня,в който завърършиш университета. Защо не знам. В другите цивилизовани държави положението е обратно. Трудно е да завършиш колеж(средно образувание) и университет. После започва сравнително по-лесното. Да приложиш теоритичнита си подготовка в практиката. В България около седемдесет процента от дипломираните вишисти никога не работят по специалността си. Жалко и пагубно за нас,за нашата държавица,а и за самите тях.
Втория аспект е директно финансово подпомагане на студентите веднага след тяхния прием в съответния ВУЗ. Ако предположим,че вече е извършена опоменатата по-горе реформа и вече е създадена връзката между частнете компании,университетите и държавата,то тогава можем да помислим и върху варианта банките да кредитират обучението им. Може би заедно и със съдействието на самите фирми. Това биха могли да бъдат прости по специфика,с нормална срочност и размер кредиторска политика. Единствената разлика ще идва от по-големия гратисен период,който ще е за период равен на срока на обучение. Веднага след изтичане на съответния срок,студентите ще започват едно стандартно кредитно изплащане при нормално съчетани вноски от главница и лихва. Този вариант е перфектен и за двете страни. Но въпреки това аз съм сигурен,че отначало банковите организации няма да са във възторг от този вариант. Тук е мястото на държавата да помогне и чрез БНБ да просрочи или обезлихви някаква част от парите отдавани на отделните банки. За банките това би било перфектна стратегия и в дългосрочен,и в краткосрочен план,освен това и голяма реклама. Ще има хиляди доволни млади хора-студенти. Съответно ще има пет пъти по-даволни родители. Те също за улеснение биха използвали същата банка и т.н. Наслучайно отбелязах,че това е една добра стратегия откъдето и да я погледнете. И това е начина,скъпи сънародници напред. За да има и причина бъдещето да изглежда малко по-розово. Така или иначе ние търпим и се мъчим. Нека търпим,но поне тези,които идват с нас и след нас да имат мъничко повече надежда. Малко по-добър живот. В крайна сметка всеки има право на шанс в живота. И нека будните и умни наши деца да имат шанса да учат и да знаят. Нека не занимаваме нашите сегашни студенти с битовизми,нека да се съсредоточат в тази борба наречена живот и да успеят. Много скоро те самите ще са нашето място и всичко ще зависи от тях.
Разбира се това е много малка част от проблемите на образование в момента,но ако направим тия малки стъпки сега и веднага,това ще бъде някакво начало. В последствие и органите,които са отговорни за образувателната система у нас,ще продължат да се грижат,няма как,ако видят че сме единни за всичко,което касае нашите деца и тяхното образование. Така картината не би изглеждала толкова мрачна и сива. Пък може би и ще се роди някаква надежда....
Няма коментари:
Публикуване на коментар