И ако някой път се случи да бъдете наранени или предадени,не отмъщавайте а преценете и простете. Да ще ви бъде трудно и да ще бъде неприятно,понякога и ще боли,но ще бъде истинско и човешко. А всъщност ние сме точно това-човеци. Такива сме създадени и такива трябва да бъдем. Трябва да съумеем да останем хора и във всяко наше дори и дребно действие. Това само по себе си дава смисъл на живота ни и цел на нашия път. Само така ще оставим следа,че някога и ние сме били тук и че сме съществували...
Може и да не се съгласите с мен,може да ви звучи всичко това някак далечно,някак чуждо и глобално,но това е така само защото вие не искате да го превърнете в реалност. Всички ние имаме нужди,желания и мечти,това не можете да отречете. И тези наши мечти са толкова различни и индивидуални,колкото сме и ние един от друг. Но някъде там вътре в нас ние сме еднакви и мечтаем за едно и също. Мечтаем за едни и същи човешки неща...
Вярно е,че всеки сам и по различен начин задоволява своите нужди и желания,всеки сам запълва своите празноти. Веки сам избира приоритетно и самостоятелно целта и средствата... И така трябва да бъде. И всеки сам трябва да извърви своя път. Нормално е да е така. Нормално е и да грешим,да пропускаме и да правим понякога грешен избор. Нормално е да падаме и да ставаме след това. Истината е,че ние най-често в живота си съжаляваме за правилните си решения,но е така. И това не трябва да ви отчайва и разколебава да започвате всичко наново. Напротив!
В живота на всеки човек има толкова провали,колкото и успехи. Но обичайте себе си,обичайте и семействата си и приятелите си,и най-важното обичайте живота си. Ставайте всяка сутрин изпълнени с желание и мечти. Ето такъв успех ви пожелавам.
Никой няма всички отговори и решения,никой не е защитен от съмнения и предубеждения,но всички имаме себе си и това е най-голямото богатство. Затова и всичко хубаво и важно е толкова трудно. И ние в един или друг момент се разколебаваме и оставаме нашите инстинкти да вземат връх. Оставаме се на вродената си наклонност към саморазрушение. Много по-трудно е да създадеш нещо или да сложиш начало на нещо,отколкото да сложиш да край или да разрушаваш. И така разрушавайки толкова много години и векове стигнахме дотам,че дефакто не остана какво да експлоатираме и да разрушим... Но всичко това,което става тема на този наш преход из времето и същността ни е още едно доказателство,че всяко наше творение рано или късно нанася сериозни и непоправими вреди. Може би е така защото при всички положения на всяко действие има еднакво по сила и обратно по посока противодействие. Не забравяйте,че този физичен закон третира най-вече въздействието на външните сили,а ние човеците сме точно такива за тази планета. Може и да не сме били в началото такива и да сме населявали тази красива и плодородна земя с цел да я отглеждаме и облагородяваме,но това е едно отдавна загубено минало... Сега ние сме модерни,сега използваме и крадем от планетата и от другите хора,сега изтощаваме „нея“ и нараняваме „тях“,това е върхът на нашето развитие и величие мили мои,това съумяхме да развием и усъвършенстваме в себе си. Затова и ще оставим след нас само разруха и „дните на грохот“ тепърва предстоят.
Не ви ли липсва всичко това,което унищожихме,разграбихме,оглозгахме и използвахме толкова години? Не ви ли липсва всяко прекрасно кътче земя,което превърнахме в плътно застроени „затвори“ ? Не ви ли липсва това единствено по рода си и по-силата и красотата си хармонично божие творение – природата? Не ви ли е мъчно за всяко цвете и плод,които клонираме и химически произвеждаме? Не ви ли е мъчно за за всяка област която след нас оставаше пуста,грозна и осиротяла? Не ви ли е болно,че ние единствените мислещи същества унищожихме всички уж неразвити и лишени от съзнание създания?
А защо да ви е? Нали сега имаме модерни вещи и пари. Те ще заместят всичко,те ще бъдат всичко и с тях ще измерваме от тук нататъка всичко...
Така че,мисля за безпредметно по-нататъчното ни навлизане в тази материя. Всеки по- сериозен и задълбочен анализ ще покаже всичко,което сме,а бъдете сигурни то въобще няма да ви хареса! И не защото така искам,а защото всяко наше действие всекидневно нанася вековни вреди,но кой ли ти мисли за това. Това са глобални проблеми, далечни неща,материи,които не зависят от нас...
- Уви скъпи мои,имам една неприятна новина за вас: Далечното вече въобще не е далече,а глобалното много отдавна стана реално...
Няма коментари:
Публикуване на коментар