неделя, 15 май 2011 г.

Продължение

Продължение...




Да вземем например така наречената ‘Корпоративна Америка”. Там икономически нещата са най-зле поради няколко малки на пръв поглед,но важни причини. Има няколко съществени пропуски при прилагането на капиталовата „маркетна” икономика в миналото. Те са били продиктувани от нарастващите нужди на тамошното, предимно „дивашко” по онова време население. Времето за реакция е било много кратко, властимащите тогава са били представители на отделни феодални кланове и групи и техните мерки и решения са повлиали на цялостната структура на капиталовата икономика в страната,а по-късно и по света. За никого не е тайна,че Америка е минала през всички етапи на развитие,но от хаоса е преминала направо в упадък. Различните интереси,които съставя,иначе уж демократичната икономика на капиталов принцип, продължават и до днес да дават този неприятен отенък и това подтискащо чувство на безнадежност и определеност на повечето от населението. Отворените пазари затварят все повече и повече вратите и възможностите за развитие на отделния човек. Младите хора все повече се ориентират към работа в екип и предпочитат да работят в компанията на някои друг и да следват пътя  и правилата на другите. Така те не живеят своя собствен живот. Отказват се от своите идеи и мечти на цената на сигурността и послушанието.Предават се и влизат в масата. А когато хората започнат да се примиряват и предават,рано или късно всички губим. Думи като инициативност и креатизъм почти напълно са изчезнали от обръщение. И обезличаването бавно,но сигурно завзема и последните останки на свободната воля и човешкия копнеж към новото,към невъзможното. А къде щяхме да бъдем сега ако и тези преди нас са слушали и изпълнявали? Ако академично са изпълнявали своите задължения само и само за тази „заветна и велика” цел – да има храна на масата и покрив над главата. Защото колкото и парадоксално да ви звучи,това е мотото на съвременна Америка,а и на съвременния свят в момента. Жалко е,че след всичко ,което са ни оставили нашите прадеди и всичко,което са извоювали и създали,ние се примеряваме толкова лесно и на такава смешна цена. Изобретяването и прогреса са отстъпили на стремежа за създаване на перфектния продукт и осъществяване на печалба. А това не хуманно,не е правилно и в никои случаи няма да доведе до добро и в бъдеще.




По-принцип не съм против това,че определени хора и компании „забогатяват” и натрупват капитали,те навярно го заслужават след като притежават нужните качества за успех. Но това не трябва да бъде успех на всяка цена,това не трябва да е за сметка на доброто и принципното. Това трябва да е естествения резултат от положените усилия и вложените умения. А не самоцелна финансова победа. И там е разликата,и от там тръгва нашият път...

Вече няколко пъти отбелязвам,че чисто икономически икономиката на капиталов принцип е на изчерпване. Тя няма вече какво да ни предложи. Нашата презадоволеност или по-скоро мисълта за нея ни правят апатични и скучни същества. А всъщност ние въобще не сме задоволени,камо ли презадоволени,само така си мислим и това се мъчат да ни вменят отвсякъде. Глобализма и бързия и евтин достъп чрез интернет пространството немогат да ни презадоволят. А ако могат,това би означавало,че сме толкова безнадежно празни,че чак сме за съжаление. Огромните количества достъпни стоки и продукти също не биха могли да ни запълнят и дадат смисъл на нашия живот.

Трябва обаче да кажа нещо по-конкретно  и за самата пазарна икономика и за самата криза ако щете.Един от основните принципи на пазарната икономика в нашата капиталистическа действителност е,че пътят на даден продукт е по-сложен ,поради наличието на следната верига-производител(вносител)-дистрибутор(представител)-търговец на едро(склад)-магазин(офис)-купувач(потребител). Поради наличието на всички тези елементи самата себестойност и производствена цена като цяло са изгубили значението си в реалната икономика(може би само самите производители и вносители ги използват за база при вътрешното си счетоводство). Което води при всички положения до неположителни резултати.

Освен това при отворените пазари се разчита изцяло на частните предприемачи и тяхната инициатива,поради което държавата не може,а и не иска да се намесва при така нареченото ценообразуване. А регулиращата и функция е просто мит и заблуда. Това от своя страна оборва твърденията за демократичния избор,тъй-като на практика не ни управляват тези,които ние избираме,а определен брой корпорации и техните ръководители.

А ако разгледаме пазарната икономика в детайли,ще открием толкова много противоречия и взаимно изключващи се правила и принципи,че не е чудно как световната икономика попадна в такава пропаст,която скромно наричат криза. А за тази човешко - финансова криза имаше индикатори още преди години,може би още когато икономиката премина от реална такава във това,което е в момента-потоци на пари,информация и капитали. Този така наречен компютърен модел или както го наричат(CAM;CAD и много други),вместо да оздрави,тотално провали икономиката в реалния и сектор. Провали простата и точна диагностика в реалните парично-стокови,пазарни и други отношения.




Очевидно през последните десетина години икономиката изпитва сериозни трудности,поради много и различни фактори. И не всички зависят от нас. Има природни такива,които пак са по някакъв начин причинени от нас хората,но са невъобратими и няма защо да ги обсъждаме в момента. Разбира се,има и такива причинени от определен брой капиталистически правителства и властимащи „бизнесмени”. И сега те трябва да понесат последствията на собствените си действия и на действията на своите приятели, роднини,ментори и други. Защото за никого не е тайна,че в правителствата по цял свят цари пълна „шуро-баджинащтина”, ако позволите така да се изразя. Приятелски кръгове,родове и роднини управляват света и съответно световната икономика в момента. Така е било преди,така и ще бъде.



Следва продължение...




Няма коментари:

Публикуване на коментар